омитаха

Речник на българския език

1. омитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

омитаха е производна форма на омитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

омитаха е производна форма на омитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).