омитали

Речник на българския език

1. омитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омитали е производна форма на омитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

омитали е производна форма на омитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. омитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

омитали е производна форма на омитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. омитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омитали е производна форма на омитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).