омитал съм

Речник на българския език

1. омитал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омитал съм е производна форма на омитам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. омитал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омитал съм е производна форма на омитам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. омитал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

омитал съм е производна форма на омитам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).