омитала е

Речник на българския език

1. омитала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омитала е е производна форма на омитам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омитала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омитала е е производна форма на омитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. омитала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омитала е е производна форма на омитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).