омиташе

Речник на българския език

1. омиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

омиташе е производна форма на омитам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. омиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

омиташе е производна форма на омитам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).