омитала съм

Речник на българския език

1. омитала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

омитала съм е производна форма на омитам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. омитала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

омитала съм е производна форма на омитам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. омитала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

омитала съм е производна форма на омитам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).