омитала

Речник на българския език

1. омитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омитала е производна форма на омитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омитала е производна форма на омитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. омитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

омитала е производна форма на омитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. омитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омитала е производна форма на омитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).