омитал

Речник на българския език

1. омитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омитал е производна форма на омитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омитал е производна форма на омитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. омитал — мин. деят. св. прич. м. р.

омитал е производна форма на омитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. омитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

омитал е производна форма на омитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).