омитахте

Речник на българския език

1. омитахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

омитахте е производна форма на омитам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. омитахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

омитахте е производна форма на омитам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).