омитало е

Речник на българския език

1. омитало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омитало е е производна форма на омитам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омитало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омитало е е производна форма на омитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омитало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омитало е е производна форма на омитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).