навървя

Речник на българския език

1. навъ̀рвя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

навъ̀рвиш, мин. св. навъ̀рвих, мин. прич. навъ̀рвил, св.вж. навървям.

Грешни изписвания (3)

  • навървъ
  • нъвървъ
  • нъвървя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-вър-вя на-вър-вим
2 лице на-вър-виш на-вър-ви-те
3 лице на-вър-ви на-вър-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-вър-вих на-вър-вих-ме
2 лице на-вър-ви на-вър-вих-те
3 лице на-вър-ви на-вър-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-вър-вех на-вър-вех-ме
2 лице на-вър-ве-ше на-вър-вех-те
3 лице на-вър-ве-ше на-вър-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навървил съм навървила съм навървило съм навървили сме
2 лице навървил си навървила си навървило си навървили сте
3 лице навървил е навървила е навървило е навървили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях навървил бях навървила бях навървило бяхме навървили
2 лице беше навървил беше навървила беше навървило бяхте навървили
3 лице беше навървил беше навървила беше навървило бяха навървили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще навървя ще навървим
2 лице ще навървиш ще навървите
3 лице ще навърви ще навървят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм навървил ще съм навървила ще съм навървило ще сме навървили
2 лице ще си навървил ще си навървила ще си навървило ще сте навървили
3 лице ще е навървил ще е навървила ще е навървило ще са навървили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да навървя щяхме да навървим
2 лице щеше да навървиш щяхте да навървите
3 лице щеше да навърви щяха да навървят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм навървил щях да съм навървила щях да съм навървило щяхме да сме навървили
2 лице щеше да си навървил щеше да си навървила щеше да си навървило щяхте да сте навървили
3 лице щеше да е навървил щеше да е навървила щеше да е навървило щяха да са навървили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навървел съм навървела съм навървело съм навървели сме
2 лице навървел си навървела си навървело си навървели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навървил съм навървила съм навървило съм навървили сме
2 лице навървил си навървила си навървило си навървили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм навървил била съм навървила било съм навървило били сме навървили
2 лице бил си навървил била си навървила било си навървило били сте навървили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да навървя щяла съм да навървя щяло съм да навървя щели сме да навървим
2 лице щял си да навървиш щяла си да навървиш щяло си да навървиш щели сте да навървите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм навървил щяла съм да съм навървила щяло съм да съм навървило щели сме да сме навървили
2 лице щял си да си навървил щяла си да си навървила щяло си да си навървило щели сте да сте навървили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих навървил бих навървила бих навървило бихме навървили
2 лице би навървил би навървила би навървило бихте навървили
3 лице би навървил би навървила би навървило биха навървили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-вър-ви на-вър-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-вър-вен
непълен член на-вър-ве-ния
пълен член на-вър-ве-ни-ят
женски род на-вър-ве-на
членувано на-вър-ве-на-та
среден род на-вър-ве-но
членувано на-вър-ве-но-то
множествено число на-вър-ве-ни
членувано на-вър-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-вър-вил
непълен член на-вър-ви-лия
пълен член на-вър-ви-ли-ят
женски род на-вър-ви-ла
членувано на-вър-ви-ла-та
среден род на-вър-ви-ло
членувано на-вър-ви-ло-то
множествено число на-вър-ви-ли
членувано на-вър-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-вър-вел
женски род на-вър-ве-ла
среден род на-вър-ве-ло
множествено число на-вър-ве-ли

2. навъ̀рвя непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

навъ̀рвиш, мин. св. навъ̀рвих, мин. прич. навъ̀рвил, св.вж. навървям.

Грешни изписвания (3)

  • навървъ
  • нъвървъ
  • нъвървя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-вър-вя на-вър-вим
2 лице на-вър-виш на-вър-ви-те
3 лице на-вър-ви на-вър-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-вър-вях на-вър-вях-ме
2 лице на-вър-вя на-вър-вях-те
3 лице на-вър-вя на-вър-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-вър-вях на-вър-вях-ме
2 лице на-вър-ве-ше на-вър-вях-те
3 лице на-вър-ве-ше на-вър-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навървял съм навървяла съм навървяло съм навървели сме
2 лице навървял си навървяла си навървяло си навървели сте
3 лице навървял е навървяла е навървяло е навървели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях навървял бях навървяла бях навървяло бяхме навървели
2 лице беше навървял беше навървяла беше навървяло бяхте навървели
3 лице беше навървял беше навървяла беше навървяло бяха навървели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще навървя ще навървим
2 лице ще навървиш ще навървите
3 лице ще навърви ще навървят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм навървял ще съм навървяла ще съм навървяло ще сме навървели
2 лице ще си навървял ще си навървяла ще си навървяло ще сте навървели
3 лице ще е навървял ще е навървяла ще е навървяло ще са навървели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да навървя щяхме да навървим
2 лице щеше да навървиш щяхте да навървите
3 лице щеше да навърви щяха да навървят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм навървял щях да съм навървяла щях да съм навървяло щяхме да сме навървели
2 лице щеше да си навървял щеше да си навървяла щеше да си навървяло щяхте да сте навървели
3 лице щеше да е навървял щеше да е навървяла щеше да е навървяло щяха да са навървели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навървял съм навървяла съм навървяло съм навървели сме
2 лице навървял си навървяла си навървяло си навървели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навървял съм навървяла съм навървяло съм навървели сме
2 лице навървял си навървяла си навървяло си навървели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм навървял била съм навървяла било съм навървяло били сме навървели
2 лице бил си навървял била си навървяла било си навървяло били сте навървели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да навървя щяла съм да навървя щяло съм да навървя щели сме да навървим
2 лице щял си да навървиш щяла си да навървиш щяло си да навървиш щели сте да навървите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм навървял щяла съм да съм навървяла щяло съм да съм навървяло щели сме да сме навървели
2 лице щял си да си навървял щяла си да си навървяла щяло си да си навървяло щели сте да сте навървели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих навървял бих навървяла бих навървяло бихме навървели
2 лице би навървял би навървяла би навървяло бихте навървели
3 лице би навървял би навървяла би навървяло биха навървели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-вър-ви на-вър-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-вър-вял
непълен член на-вър-ве-лия
пълен член на-вър-ве-ли-ят
женски род на-вър-вя-ла
членувано на-вър-вя-ла-та
среден род на-вър-вя-ло
членувано на-вър-вя-ло-то
множествено число на-вър-ве-ли
членувано на-вър-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-вър-вял
женски род на-вър-вя-ла
среден род на-вър-вя-ло
множествено число на-вър-ве-ли

3. навървя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

навървя е производна форма на навървям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. навървя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

навървя е производна форма на навървям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. навървя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

навървя е производна форма на навървям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).