навървим

Речник на българския език

1. навървим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

навървим е производна форма на навървя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. навървим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

навървим е производна форма на навървя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).