навървил

Речник на българския език

1. навървил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навървил е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навървил — мин. деят. св. прич. м. р.

навървил е производна форма на навървя (мин. деят. св. прич. м. р.).