навървел

Речник на българския език

1. навървел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навървел е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навървел — мин. деят. несв. прич. м. р.

навървел е производна форма на навървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).