навървят

Речник на българския език

1. навървят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

навървят е производна форма на навървям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навървят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

навървят е производна форма на навървя (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. навървят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

навървят е производна форма на навървя (сег. вр., 3 л., мн. ч.).