навървела

Речник на българския език

1. навървела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървела е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навървела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навървела е производна форма на навървя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).