навървила

Речник на българския език

1. навървила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървила е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навървила — мин. деят. св. прич. ж. р.

навървила е производна форма на навървя (мин. деят. св. прич. ж. р.).