навървялото

Речник на българския език

1. навървялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

навървялото е производна форма на навървям (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. навървялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

навървялото е производна форма на навървя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).