навървяла

Речник на българския език

1. навървяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървяла е производна форма на навървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навървяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървяла е производна форма на навървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. навървяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

навървяла е производна форма на навървям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. навървяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навървяла е производна форма на навървям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. навървяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървяла е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. навървяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървяла е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. навървяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

навървяла е производна форма на навървя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. навървяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навървяла е производна форма на навървя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).