1. навървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
навървяло е производна форма на навървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. навървяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
навървяло е производна форма на навървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. навървяло — мин. деят. св. прич. ср. р.
навървяло е производна форма на навървям (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. навървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.
навървяло е производна форма на навървям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).
5. навървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
навървяло е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
6. навървяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
навървяло е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
7. навървяло — мин. деят. св. прич. ср. р.
навървяло е производна форма на навървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).
8. навървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.
навървяло е производна форма на навървя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).