навървил си

Речник на българския език

1. навървил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навървил си е производна форма на навървя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. навървил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навървил си е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).