навървял си

Речник на българския език

1. навървял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навървял си е производна форма на навървям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. навървял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навървял си е производна форма на навървям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. навървял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навървял си е производна форма на навървям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. навървял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навървял си е производна форма на навървя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. навървял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навървял си е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. навървял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навървял си е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).