лъхтя

Речник на българския език

лъхтя̀ — непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii)

Значение

лъхтѝш, мин. св. лъхтя̀х, мин. прич. лъхтя̀л, несв.
1. Лъхам силно, излъчвам се.
2. Изпускам силен дъх, силна миризма. Лъхти на дезодорант.

Грешни изписвания (4)

лахтйа
лахтйъ
лъхтйа
лъхтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	лъх-тя	лъх-тим
2 лице	лъх-тиш	лъх-ти-те
3 лице	лъх-ти	лъх-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	лъх-тях	лъх-тях-ме
2 лице	лъх-тя	лъх-тях-те
3 лице	лъх-тя	лъх-тя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	лъх-тях	лъх-тях-ме
2 лице	лъх-те-ше	лъх-тях-те
3 лице	лъх-те-ше	лъх-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	лъхтял съм	лъхтяла съм	лъхтяло съм	лъхтели сме
2 лице	лъхтял си	лъхтяла си	лъхтяло си	лъхтели сте
3 лице	лъхтял е	лъхтяла е	лъхтяло е	лъхтели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бях лъхтял	бях лъхтяла	бях лъхтяло	бяхме лъхтели
2 лице	беше лъхтял	беше лъхтяла	беше лъхтяло	бяхте лъхтели
3 лице	беше лъхтял	беше лъхтяла	беше лъхтяло	бяха лъхтели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще лъхтя	ще лъхтим
2 лице	ще лъхтиш	ще лъхтите
3 лице	ще лъхти	ще лъхтят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	ще съм лъхтял	ще съм лъхтяла	ще съм лъхтяло	ще сме лъхтели
2 лице	ще си лъхтял	ще си лъхтяла	ще си лъхтяло	ще сте лъхтели
3 лице	ще е лъхтял	ще е лъхтяла	ще е лъхтяло	ще са лъхтели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да лъхтя	щяхме да лъхтим
2 лице	щеше да лъхтиш	щяхте да лъхтите
3 лице	щеше да лъхти	щяха да лъхтят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щях да съм лъхтял	щях да съм лъхтяла	щях да съм лъхтяло	щяхме да сме лъхтели
2 лице	щеше да си лъхтял	щеше да си лъхтяла	щеше да си лъхтяло	щяхте да сте лъхтели
3 лице	щеше да е лъхтял	щеше да е лъхтяла	щеше да е лъхтяло	щяха да са лъхтели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	лъхтял съм	лъхтяла съм	лъхтяло съм	лъхтели сме
2 лице	лъхтял си	лъхтяла си	лъхтяло си	лъхтели сте
3 лице	лъх-тял лъхтял е	лъх-тя-ла лъхтяла е	лъх-тя-ло лъхтяло е	лъх-те-ли лъхтели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	лъхтял съм	лъхтяла съм	лъхтяло съм	лъхтели сме
2 лице	лъхтял си	лъхтяла си	лъхтяло си	лъхтели сте
3 лице	лъх-тял лъхтял е	лъх-тя-ла лъхтяла е	лъх-тя-ло лъхтяло е	лъх-те-ли лъхтели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бил съм лъхтял	била съм лъхтяла	било съм лъхтяло	били сме лъхтели
2 лице	бил си лъхтял	била си лъхтяла	било си лъхтяло	били сте лъхтели
3 лице	бил лъхтял бил е лъхтял	била лъхтяла била е лъхтяла	било лъхтяло било е лъхтяло	били лъхтели били са лъхтели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да лъхтя	щяла съм да лъхтя	щяло съм да лъхтя	щели сме да лъхтим
2 лице	щял си да лъхтиш	щяла си да лъхтиш	щяло си да лъхтиш	щели сте да лъхтите
3 лице	щял да лъхти щял е да лъхти	щяла да лъхти щяла е да лъхти	щяло да лъхти щяло е да лъхти	щели да лъхтят щели са да лъхтят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да съм лъхтял	щяла съм да съм лъхтяла	щяло съм да съм лъхтяло	щели сме да сме лъхтели
2 лице	щял си да си лъхтял	щяла си да си лъхтяла	щяло си да си лъхтяло	щели сте да сте лъхтели
3 лице	щял да е лъхтял щял е да е лъхтял	щяла да е лъхтяла щяла е да е лъхтяла	щяло да е лъхтяло щяло е да е лъхтяло	щели да са лъхтели щели са да са лъхтели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бих лъхтял	бих лъхтяла	бих лъхтяло	бихме лъхтели
2 лице	би лъхтял	би лъхтяла	би лъхтяло	бихте лъхтели
3 лице	би лъхтял	би лъхтяла	би лъхтяло	биха лъхтели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
лъх-ти	лъх-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		лъх-тял
		непълен член	лъх-те-лия
		пълен член	лъх-те-ли-ят
	женски род		лъх-тя-ла
	женски род	членувано	лъх-тя-ла-та
	среден род		лъх-тя-ло
	среден род	членувано	лъх-тя-ло-то
множествено число			лъх-те-ли
множествено число		членувано	лъх-те-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	лъх-тял
	женски род	лъх-тя-ла
	среден род	лъх-тя-ло
множествено число		лъх-те-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		лъх-тящ
		непълен член	лъх-тя-щия
		пълен член	лъх-тя-щи-ят
	женски род		лъх-тя-ща
	женски род	членувано	лъх-тя-ща-та
	среден род		лъх-тя-що
	среден род	членувано	лъх-тя-що-то
множествено число			лъх-тя-щи
множествено число		членувано	лъх-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

лъх-тей-ки

Връзки

Вход