лъхтяха

Речник на българския език

1. лъхтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лъхтяха е производна форма на лъхтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лъхтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

лъхтяха е производна форма на лъхтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).