лъхтяла

Речник на българския език

1. лъхтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъхтяла е производна форма на лъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъхтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъхтяла е производна форма на лъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. лъхтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

лъхтяла е производна форма на лъхтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. лъхтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лъхтяла е производна форма на лъхтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).