лъхтяло

Речник на българския език

1. лъхтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъхтяло е производна форма на лъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъхтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъхтяло е производна форма на лъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лъхтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

лъхтяло е производна форма на лъхтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. лъхтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лъхтяло е производна форма на лъхтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).