лъхти

Речник на българския език

1. лъхти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

лъхти е производна форма на лъхтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. лъхти — повелително наклонение, ед. ч.

лъхти е производна форма на лъхтя (повелително наклонение, ед. ч.).