щяло е да е лъхтяло

Речник на българския език

1. щяло е да е лъхтяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е лъхтяло е производна форма на лъхтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).