било лъхтяло

Речник на българския език

1. било лъхтяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било лъхтяло е производна форма на лъхтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).