лъхтели

Речник на българския език

1. лъхтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

лъхтели е производна форма на лъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лъхтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лъхтели е производна форма на лъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. лъхтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

лъхтели е производна форма на лъхтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. лъхтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

лъхтели е производна форма на лъхтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).