лъхтял

Речник на българския език

1. лъхтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъхтял е производна форма на лъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъхтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъхтял е производна форма на лъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. лъхтял — мин. деят. св. прич. м. р.

лъхтял е производна форма на лъхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. лъхтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

лъхтял е производна форма на лъхтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).