лъхтяло е

Речник на българския език

1. лъхтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъхтяло е е производна форма на лъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъхтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъхтяло е е производна форма на лъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лъхтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъхтяло е е производна форма на лъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).