лъхтяхте

Речник на българския език

1. лъхтяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

лъхтяхте е производна форма на лъхтя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лъхтяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

лъхтяхте е производна форма на лъхтя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).