изпочупя

Речник на българския език

изпочу̀пя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изпочу̀пиш, мин. св. изпочу̀пих, мин. прич. изпочу̀пил, св.вж. изпочупвам.

Грешни изписвания (3)

  • изпучупя
  • испочупя
  • испучупя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-по-чу-пя из-по-чу-пим
2 лице из-по-чу-пиш из-по-чу-пи-те
3 лице из-по-чу-пи из-по-чу-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-по-чу-пих из-по-чу-пих-ме
2 лице из-по-чу-пи из-по-чу-пих-те
3 лице из-по-чу-пи из-по-чу-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-по-чу-пех из-по-чу-пех-ме
2 лице из-по-чу-пе-ше из-по-чу-пех-те
3 лице из-по-чу-пе-ше из-по-чу-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпочупил съм изпочупила съм изпочупило съм изпочупили сме
2 лице изпочупил си изпочупила си изпочупило си изпочупили сте
3 лице изпочупил е изпочупила е изпочупило е изпочупили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпочупил бях изпочупила бях изпочупило бяхме изпочупили
2 лице беше изпочупил беше изпочупила беше изпочупило бяхте изпочупили
3 лице беше изпочупил беше изпочупила беше изпочупило бяха изпочупили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпочупя ще изпочупим
2 лице ще изпочупиш ще изпочупите
3 лице ще изпочупи ще изпочупят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпочупил ще съм изпочупила ще съм изпочупило ще сме изпочупили
2 лице ще си изпочупил ще си изпочупила ще си изпочупило ще сте изпочупили
3 лице ще е изпочупил ще е изпочупила ще е изпочупило ще са изпочупили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпочупя щяхме да изпочупим
2 лице щеше да изпочупиш щяхте да изпочупите
3 лице щеше да изпочупи щяха да изпочупят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпочупил щях да съм изпочупила щях да съм изпочупило щяхме да сме изпочупили
2 лице щеше да си изпочупил щеше да си изпочупила щеше да си изпочупило щяхте да сте изпочупили
3 лице щеше да е изпочупил щеше да е изпочупила щеше да е изпочупило щяха да са изпочупили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпочупел съм изпочупела съм изпочупело съм изпочупели сме
2 лице изпочупел си изпочупела си изпочупело си изпочупели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпочупил съм изпочупила съм изпочупило съм изпочупили сме
2 лице изпочупил си изпочупила си изпочупило си изпочупили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпочупил била съм изпочупила било съм изпочупило били сме изпочупили
2 лице бил си изпочупил била си изпочупила било си изпочупило били сте изпочупили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпочупя щяла съм да изпочупя щяло съм да изпочупя щели сме да изпочупим
2 лице щял си да изпочупиш щяла си да изпочупиш щяло си да изпочупиш щели сте да изпочупите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпочупил щяла съм да съм изпочупила щяло съм да съм изпочупило щели сме да сме изпочупили
2 лице щял си да си изпочупил щяла си да си изпочупила щяло си да си изпочупило щели сте да сте изпочупили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпочупил бих изпочупила бих изпочупило бихме изпочупили
2 лице би изпочупил би изпочупила би изпочупило бихте изпочупили
3 лице би изпочупил би изпочупила би изпочупило биха изпочупили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-по-чу-пи из-по-чу-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-по-чу-пен
непълен член из-по-чу-пе-ния
пълен член из-по-чу-пе-ни-ят
женски род из-по-чу-пе-на
членувано из-по-чу-пе-на-та
среден род из-по-чу-пе-но
членувано из-по-чу-пе-но-то
множествено число из-по-чу-пе-ни
членувано из-по-чу-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-чу-пил
непълен член из-по-чу-пи-лия
пълен член из-по-чу-пи-ли-ят
женски род из-по-чу-пи-ла
членувано из-по-чу-пи-ла-та
среден род из-по-чу-пи-ло
членувано из-по-чу-пи-ло-то
множествено число из-по-чу-пи-ли
членувано из-по-чу-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-чу-пел
женски род из-по-чу-пе-ла
среден род из-по-чу-пе-ло
множествено число из-по-чу-пе-ли