изпочупил съм

Речник на българския език

1. изпочупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпочупил съм е производна форма на изпочупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпочупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпочупил съм е производна форма на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).