изпочупвам

Речник на българския език

изпочу̀пвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изпочу̀пваш, несв. и изпочу̀пя, св.; Какво.
1. Счупвам почти всички неща. Изпочупиха клоните на черешата.
2. За сложно устройство — повреждам, съсипвам от употреба, от работа. Изпочупиха радиото от въртене.
изпочупвам се/изпочупя се. 1. — Счупвам се в по-голямата си част. Зъбите му се изпочупиха.
2. За сложно устройство — съсипвам се, повреждам се много. Пералнята ми се изпочупи.
Изпочупих си краката. — Ходя на много места, за да уредя нещо.

Грешни изписвания (15)

  • езпочупвам
  • езпочупвъм
  • езпучупвам
  • езпучупвъм
  • еспочупвам
  • еспочупвъм
  • еспучупвам
  • еспучупвъм
  • изпочупвъм
  • изпучупвам
  • изпучупвъм
  • испочупвам
  • испочупвъм
  • испучупвам
  • испучупвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-по-чуп-вам из-по-чуп-ва-ме
2 лице из-по-чуп-ваш из-по-чуп-ва-те
3 лице из-по-чуп-ва из-по-чуп-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-по-чуп-вах из-по-чуп-вах-ме
2 лице из-по-чуп-ва из-по-чуп-вах-те
3 лице из-по-чуп-ва из-по-чуп-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-по-чуп-вах из-по-чуп-вах-ме
2 лице из-по-чуп-ва-ше из-по-чуп-вах-те
3 лице из-по-чуп-ва-ше из-по-чуп-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпочупвал съм изпочупвала съм изпочупвало съм изпочупвали сме
2 лице изпочупвал си изпочупвала си изпочупвало си изпочупвали сте
3 лице изпочупвал е изпочупвала е изпочупвало е изпочупвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпочупвал бях изпочупвала бях изпочупвало бяхме изпочупвали
2 лице беше изпочупвал беше изпочупвала беше изпочупвало бяхте изпочупвали
3 лице беше изпочупвал беше изпочупвала беше изпочупвало бяха изпочупвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпочупвам ще изпочупваме
2 лице ще изпочупваш ще изпочупвате
3 лице ще изпочупва ще изпочупват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпочупвал ще съм изпочупвала ще съм изпочупвало ще сме изпочупвали
2 лице ще си изпочупвал ще си изпочупвала ще си изпочупвало ще сте изпочупвали
3 лице ще е изпочупвал ще е изпочупвала ще е изпочупвало ще са изпочупвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпочупвам щяхме да изпочупваме
2 лице щеше да изпочупваш щяхте да изпочупвате
3 лице щеше да изпочупва щяха да изпочупват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпочупвал щях да съм изпочупвала щях да съм изпочупвало щяхме да сме изпочупвали
2 лице щеше да си изпочупвал щеше да си изпочупвала щеше да си изпочупвало щяхте да сте изпочупвали
3 лице щеше да е изпочупвал щеше да е изпочупвала щеше да е изпочупвало щяха да са изпочупвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпочупвал съм изпочупвала съм изпочупвало съм изпочупвали сме
2 лице изпочупвал си изпочупвала си изпочупвало си изпочупвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпочупвал съм изпочупвала съм изпочупвало съм изпочупвали сме
2 лице изпочупвал си изпочупвала си изпочупвало си изпочупвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпочупвал била съм изпочупвала било съм изпочупвало били сме изпочупвали
2 лице бил си изпочупвал била си изпочупвала било си изпочупвало били сте изпочупвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпочупвам щяла съм да изпочупвам щяло съм да изпочупвам щели сме да изпочупваме
2 лице щял си да изпочупваш щяла си да изпочупваш щяло си да изпочупваш щели сте да изпочупвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпочупвал щяла съм да съм изпочупвала щяло съм да съм изпочупвало щели сме да сме изпочупвали
2 лице щял си да си изпочупвал щяла си да си изпочупвала щяло си да си изпочупвало щели сте да сте изпочупвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпочупвал бих изпочупвала бих изпочупвало бихме изпочупвали
2 лице би изпочупвал би изпочупвала би изпочупвало бихте изпочупвали
3 лице би изпочупвал би изпочупвала би изпочупвало биха изпочупвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-по-чуп-вай из-по-чуп-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-по-чуп-ван
непълен член из-по-чуп-ва-ния
пълен член из-по-чуп-ва-ни-ят
женски род из-по-чуп-ва-на
членувано из-по-чуп-ва-на-та
среден род из-по-чуп-ва-но
членувано из-по-чуп-ва-но-то
множествено число из-по-чуп-ва-ни
членувано из-по-чуп-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-чуп-вал
непълен член из-по-чуп-ва-лия
пълен член из-по-чуп-ва-ли-ят
женски род из-по-чуп-ва-ла
членувано из-по-чуп-ва-ла-та
среден род из-по-чуп-ва-ло
членувано из-по-чуп-ва-ло-то
множествено число из-по-чуп-ва-ли
членувано из-по-чуп-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-чуп-вал
женски род из-по-чуп-ва-ла
среден род из-по-чуп-ва-ло
множествено число из-по-чуп-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-чуп-ващ
непълен член из-по-чуп-ва-щия
пълен член из-по-чуп-ва-щи-ят
женски род из-по-чуп-ва-ща
членувано из-по-чуп-ва-ща-та
среден род из-по-чуп-ва-що
членувано из-по-чуп-ва-що-то
множествено число из-по-чуп-ва-щи
членувано из-по-чуп-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-по-чуп-вай-ки