начупвам

Речник на българския език

начу̀пвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

начу̀пваш, несв. и начу̀пя, св.; Какво.
1. Чупя, колкото е необходимо. Начупих орехи за сладкиша.
2. Разтрошавам чрез чупене. Начупих тоягата.
3. Чрез чупене нарушавам целостта на нещо. Начупихме топлия хляб.
начупвам се/начупя се. 1. — Ставам на части, счупвам се. Крехкото стъбло се начупи в ръката му.
2. Разг. За коса — става на чупки, накъдря се леко. След постригването косата му се начупи леко.

Грешни изписвания (3)

  • начупвъм
  • нъчупвам
  • нъчупвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-чуп-вам на-чуп-ва-ме
2 лице на-чуп-ваш на-чуп-ва-те
3 лице на-чуп-ва на-чуп-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-чуп-вах на-чуп-вах-ме
2 лице на-чуп-ва на-чуп-вах-те
3 лице на-чуп-ва на-чуп-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-чуп-вах на-чуп-вах-ме
2 лице на-чуп-ва-ше на-чуп-вах-те
3 лице на-чуп-ва-ше на-чуп-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начупвал съм начупвала съм начупвало съм начупвали сме
2 лице начупвал си начупвала си начупвало си начупвали сте
3 лице начупвал е начупвала е начупвало е начупвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях начупвал бях начупвала бях начупвало бяхме начупвали
2 лице беше начупвал беше начупвала беше начупвало бяхте начупвали
3 лице беше начупвал беше начупвала беше начупвало бяха начупвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще начупвам ще начупваме
2 лице ще начупваш ще начупвате
3 лице ще начупва ще начупват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм начупвал ще съм начупвала ще съм начупвало ще сме начупвали
2 лице ще си начупвал ще си начупвала ще си начупвало ще сте начупвали
3 лице ще е начупвал ще е начупвала ще е начупвало ще са начупвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да начупвам щяхме да начупваме
2 лице щеше да начупваш щяхте да начупвате
3 лице щеше да начупва щяха да начупват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм начупвал щях да съм начупвала щях да съм начупвало щяхме да сме начупвали
2 лице щеше да си начупвал щеше да си начупвала щеше да си начупвало щяхте да сте начупвали
3 лице щеше да е начупвал щеше да е начупвала щеше да е начупвало щяха да са начупвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начупвал съм начупвала съм начупвало съм начупвали сме
2 лице начупвал си начупвала си начупвало си начупвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начупвал съм начупвала съм начупвало съм начупвали сме
2 лице начупвал си начупвала си начупвало си начупвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм начупвал била съм начупвала било съм начупвало били сме начупвали
2 лице бил си начупвал била си начупвала било си начупвало били сте начупвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да начупвам щяла съм да начупвам щяло съм да начупвам щели сме да начупваме
2 лице щял си да начупваш щяла си да начупваш щяло си да начупваш щели сте да начупвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм начупвал щяла съм да съм начупвала щяло съм да съм начупвало щели сме да сме начупвали
2 лице щял си да си начупвал щяла си да си начупвала щяло си да си начупвало щели сте да сте начупвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих начупвал бих начупвала бих начупвало бихме начупвали
2 лице би начупвал би начупвала би начупвало бихте начупвали
3 лице би начупвал би начупвала би начупвало биха начупвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-чуп-вай на-чуп-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-чуп-ван
непълен член на-чуп-ва-ния
пълен член на-чуп-ва-ни-ят
женски род на-чуп-ва-на
членувано на-чуп-ва-на-та
среден род на-чуп-ва-но
членувано на-чуп-ва-но-то
множествено число на-чуп-ва-ни
членувано на-чуп-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-чуп-вал
непълен член на-чуп-ва-лия
пълен член на-чуп-ва-ли-ят
женски род на-чуп-ва-ла
членувано на-чуп-ва-ла-та
среден род на-чуп-ва-ло
членувано на-чуп-ва-ло-то
множествено число на-чуп-ва-ли
членувано на-чуп-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-чуп-вал
женски род на-чуп-ва-ла
среден род на-чуп-ва-ло
множествено число на-чуп-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-чуп-ващ
непълен член на-чуп-ва-щия
пълен член на-чуп-ва-щи-ят
женски род на-чуп-ва-ща
членувано на-чуп-ва-ща-та
среден род на-чуп-ва-що
членувано на-чуп-ва-що-то
множествено число на-чуп-ва-щи
членувано на-чуп-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-чуп-вай-ки