разтрошавам

Речник на българския език

разтроша̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разтрошаваш, несв. и разтроша, св.; Какво. Троша на парчета; разчупвам, раздробявам, разбивам. Разтрошавам кифла.

Грешни изписвания (7)

  • разтрошавъм
  • разтрушавам
  • разтрушавъм
  • ръзтрошавам
  • ръзтрошавъм
  • ръзтрушавам
  • ръзтрушавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ро-ша-вам раз-т-ро-ша-ва-ме
2 лице раз-т-ро-ша-ваш раз-т-ро-ша-ва-те
3 лице раз-т-ро-ша-ва раз-т-ро-ша-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ро-ша-вах раз-т-ро-ша-вах-ме
2 лице раз-т-ро-ша-ва раз-т-ро-ша-вах-те
3 лице раз-т-ро-ша-ва раз-т-ро-ша-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ро-ша-вах раз-т-ро-ша-вах-ме
2 лице раз-т-ро-ша-ва-ше раз-т-ро-ша-вах-те
3 лице раз-т-ро-ша-ва-ше раз-т-ро-ша-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрошавал съм разтрошавала съм разтрошавало съм разтрошавали сме
2 лице разтрошавал си разтрошавала си разтрошавало си разтрошавали сте
3 лице разтрошавал е разтрошавала е разтрошавало е разтрошавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтрошавал бях разтрошавала бях разтрошавало бяхме разтрошавали
2 лице беше разтрошавал беше разтрошавала беше разтрошавало бяхте разтрошавали
3 лице беше разтрошавал беше разтрошавала беше разтрошавало бяха разтрошавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтрошавам ще разтрошаваме
2 лице ще разтрошаваш ще разтрошавате
3 лице ще разтрошава ще разтрошават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтрошавал ще съм разтрошавала ще съм разтрошавало ще сме разтрошавали
2 лице ще си разтрошавал ще си разтрошавала ще си разтрошавало ще сте разтрошавали
3 лице ще е разтрошавал ще е разтрошавала ще е разтрошавало ще са разтрошавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтрошавам щяхме да разтрошаваме
2 лице щеше да разтрошаваш щяхте да разтрошавате
3 лице щеше да разтрошава щяха да разтрошават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтрошавал щях да съм разтрошавала щях да съм разтрошавало щяхме да сме разтрошавали
2 лице щеше да си разтрошавал щеше да си разтрошавала щеше да си разтрошавало щяхте да сте разтрошавали
3 лице щеше да е разтрошавал щеше да е разтрошавала щеше да е разтрошавало щяха да са разтрошавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрошавал съм разтрошавала съм разтрошавало съм разтрошавали сме
2 лице разтрошавал си разтрошавала си разтрошавало си разтрошавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрошавал съм разтрошавала съм разтрошавало съм разтрошавали сме
2 лице разтрошавал си разтрошавала си разтрошавало си разтрошавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтрошавал била съм разтрошавала било съм разтрошавало били сме разтрошавали
2 лице бил си разтрошавал била си разтрошавала било си разтрошавало били сте разтрошавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтрошавам щяла съм да разтрошавам щяло съм да разтрошавам щели сме да разтрошаваме
2 лице щял си да разтрошаваш щяла си да разтрошаваш щяло си да разтрошаваш щели сте да разтрошавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтрошавал щяла съм да съм разтрошавала щяло съм да съм разтрошавало щели сме да сме разтрошавали
2 лице щял си да си разтрошавал щяла си да си разтрошавала щяло си да си разтрошавало щели сте да сте разтрошавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтрошавал бих разтрошавала бих разтрошавало бихме разтрошавали
2 лице би разтрошавал би разтрошавала би разтрошавало бихте разтрошавали
3 лице би разтрошавал би разтрошавала би разтрошавало биха разтрошавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-т-ро-ша-вай раз-т-ро-ша-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ро-ша-ван
непълен член раз-т-ро-ша-ва-ния
пълен член раз-т-ро-ша-ва-ни-ят
женски род раз-т-ро-ша-ва-на
членувано раз-т-ро-ша-ва-на-та
среден род раз-т-ро-ша-ва-но
членувано раз-т-ро-ша-ва-но-то
множествено число раз-т-ро-ша-ва-ни
членувано раз-т-ро-ша-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ро-ша-вал
непълен член раз-т-ро-ша-ва-лия
пълен член раз-т-ро-ша-ва-ли-ят
женски род раз-т-ро-ша-ва-ла
членувано раз-т-ро-ша-ва-ла-та
среден род раз-т-ро-ша-ва-ло
членувано раз-т-ро-ша-ва-ло-то
множествено число раз-т-ро-ша-ва-ли
членувано раз-т-ро-ша-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ро-ша-вал
женски род раз-т-ро-ша-ва-ла
среден род раз-т-ро-ша-ва-ло
множествено число раз-т-ро-ша-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ро-ша-ващ
непълен член раз-т-ро-ша-ва-щия
пълен член раз-т-ро-ша-ва-щи-ят
женски род раз-т-ро-ша-ва-ща
членувано раз-т-ро-ша-ва-ща-та
среден род раз-т-ро-ша-ва-що
членувано раз-т-ро-ша-ва-що-то
множествено число раз-т-ро-ша-ва-щи
членувано раз-т-ро-ша-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-т-ро-ша-вай-ки