разтроша

Речник на българския език

разтроша̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

разтрошиш, мин. св. разтроших, мин. прич. разтрошил, св.вж. разтрошавам.

Грешни изписвания (7)

  • разтрошъ
  • разтруша
  • разтрушъ
  • ръзтроша
  • ръзтрошъ
  • ръзтруша
  • ръзтрушъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ро-ша раз-т-ро-шим
2 лице раз-т-ро-шиш раз-т-ро-ши-те
3 лице раз-т-ро-ши раз-т-ро-шат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ро-ших раз-т-ро-ших-ме
2 лице раз-т-ро-ши раз-т-ро-ших-те
3 лице раз-т-ро-ши раз-т-ро-ши-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ро-шах раз-т-ро-шах-ме
2 лице раз-т-ро-ше-ше раз-т-ро-шах-те
3 лице раз-т-ро-ше-ше раз-т-ро-ша-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрошил съм разтрошила съм разтрошило съм разтрошили сме
2 лице разтрошил си разтрошила си разтрошило си разтрошили сте
3 лице разтрошил е разтрошила е разтрошило е разтрошили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтрошил бях разтрошила бях разтрошило бяхме разтрошили
2 лице беше разтрошил беше разтрошила беше разтрошило бяхте разтрошили
3 лице беше разтрошил беше разтрошила беше разтрошило бяха разтрошили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтроша ще разтрошим
2 лице ще разтрошиш ще разтрошите
3 лице ще разтроши ще разтрошат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтрошил ще съм разтрошила ще съм разтрошило ще сме разтрошили
2 лице ще си разтрошил ще си разтрошила ще си разтрошило ще сте разтрошили
3 лице ще е разтрошил ще е разтрошила ще е разтрошило ще са разтрошили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтроша щяхме да разтрошим
2 лице щеше да разтрошиш щяхте да разтрошите
3 лице щеше да разтроши щяха да разтрошат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтрошил щях да съм разтрошила щях да съм разтрошило щяхме да сме разтрошили
2 лице щеше да си разтрошил щеше да си разтрошила щеше да си разтрошило щяхте да сте разтрошили
3 лице щеше да е разтрошил щеше да е разтрошила щеше да е разтрошило щяха да са разтрошили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрошал съм разтрошала съм разтрошало съм разтрошали сме
2 лице разтрошал си разтрошала си разтрошало си разтрошали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрошил съм разтрошила съм разтрошило съм разтрошили сме
2 лице разтрошил си разтрошила си разтрошило си разтрошили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтрошил била съм разтрошила било съм разтрошило били сме разтрошили
2 лице бил си разтрошил била си разтрошила било си разтрошило били сте разтрошили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтроша щяла съм да разтроша щяло съм да разтроша щели сме да разтрошим
2 лице щял си да разтрошиш щяла си да разтрошиш щяло си да разтрошиш щели сте да разтрошите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтрошил щяла съм да съм разтрошила щяло съм да съм разтрошило щели сме да сме разтрошили
2 лице щял си да си разтрошил щяла си да си разтрошила щяло си да си разтрошило щели сте да сте разтрошили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтрошил бих разтрошила бих разтрошило бихме разтрошили
2 лице би разтрошил би разтрошила би разтрошило бихте разтрошили
3 лице би разтрошил би разтрошила би разтрошило биха разтрошили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-т-ро-ши раз-т-ро-ше-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ро-шен
непълен член раз-т-ро-ше-ния
пълен член раз-т-ро-ше-ни-ят
женски род раз-т-ро-ше-на
членувано раз-т-ро-ше-на-та
среден род раз-т-ро-ше-но
членувано раз-т-ро-ше-но-то
множествено число раз-т-ро-ше-ни
членувано раз-т-ро-ше-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ро-шил
непълен член раз-т-ро-ши-лия
пълен член раз-т-ро-ши-ли-ят
женски род раз-т-ро-ши-ла
членувано раз-т-ро-ши-ла-та
среден род раз-т-ро-ши-ло
членувано раз-т-ро-ши-ло-то
множествено число раз-т-ро-ши-ли
членувано раз-т-ро-ши-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ро-шал
женски род раз-т-ро-ша-ла
среден род раз-т-ро-ша-ло
множествено число раз-т-ро-ша-ли