разтрошали

Речник на българския език

1. разтрошали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтрошали е производна форма на разтроша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтрошали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтрошали е производна форма на разтроша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).