разтрошил

Речник на българския език

1. разтрошил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрошил е производна форма на разтроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрошил — мин. деят. св. прич. м. р.

разтрошил е производна форма на разтроша (мин. деят. св. прич. м. р.).