разтрошили

Речник на българския език

1. разтрошили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтрошили е производна форма на разтроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтрошили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтрошили е производна форма на разтроша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).