разтрошила е

Речник на българския език

1. разтрошила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтрошила е е производна форма на разтроша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтрошила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтрошила е е производна форма на разтроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).