разтрошало

Речник на българския език

1. разтрошало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтрошало е производна форма на разтроша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтрошало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтрошало е производна форма на разтроша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).