разтрошил съм

Речник на българския език

1. разтрошил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтрошил съм е производна форма на разтроша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрошил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтрошил съм е производна форма на разтроша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).