разтрошала

Речник на българския език

1. разтрошала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтрошала е производна форма на разтроша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтрошала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтрошала е производна форма на разтроша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).