разтрошило
1.
разтрошило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
разтрошило
е производна форма
на разтроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
разтрошило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
разтрошило
е производна форма
на разтроша (мин. деят. св. прич. ср. р.).