разтрошило

Речник на българския език

1. разтрошило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтрошило е производна форма на разтроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтрошило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтрошило е производна форма на разтроша (мин. деят. св. прич. ср. р.).