разтрошавало си

Речник на българския език

1. разтрошавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтрошавало си е производна форма на разтрошавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтрошавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтрошавало си е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтрошавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтрошавало си е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).