разтрошавал си

Речник на българския език

1. разтрошавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтрошавал си е производна форма на разтрошавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрошавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтрошавал си е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разтрошавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтрошавал си е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).