1. изпочупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпочупвал е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. изпочупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпочупвал е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. изпочупвал — мин. деят. св. прич. м. р.
изпочупвал е производна форма на изпочупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. изпочупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.
изпочупвал е производна форма на изпочупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).